Зад маската: Запознайте се с руския фотограф в изгнание, улавящ мъжествеността в нова светлина
След като първата му книга даде глас на млади руски мъже, които се ориентират в своята сексуалност в репресивна среда, Влад Зорин сега насочва еротичния си обектив към Франция.
Преди две години роденият в Русия фотограф Влад Зорин измина на автостоп 1000 км из Франция, срещайки различни мъже от всички сфери на живота и документирайки техните истории за любов и сексуалност чрез интервюта и интимни портрети.
p>Неговите пътувания кулминираха в „With Love From France“, най-новият му проект, който представлява нова изложба, излъчвана в галерия Upsilon в Лондон този септември.
Торбата идва по петите на бягството му от Русия през 2022 г. Зорин избяга от родината си, страхувайки се за безопасността си след реакцията от неговата противоречива антивоенна изложба „Мека сила“, която представи провокативни снимки и видеоклипове на мъже, които мастурбират с пластмасови резервоари играчки. Той се проведе само на един хвърлей от Кремъл.
Последният му проект е продължение на основополагащия му "", който изследва подобни теми за мъжката уязвимост, чувственост и сексуалност в родната му страна.
„Не можех да говоря открито за себе си, затова реших да интервюирам други мъже. Работейки с хора и слушайки техните житейски истории, се справих със собствените си проблеми, които преди не си бях позволявал да обмисля“, казва Зорин пред Euronews Culture.
Заедно със Зорин се задълбочихме в новата книга, за да обсъдим хората, които срещна по пътя си, и въздействието, което се надява работата му да има върху публиката.
Euronews Култура : Разкажете ни повече за С любов от Франция.
Влад Зорин: С любов от Франция е продължение на първия ми проект С любов от Русия, където изследвах сексуалността на руските мъже. След като избягах от Русия и намерих убежище във Франция, исках да разбера по-добре и да изследвам манталитета на моя нов дом. Пътувах през различни региони на Франция, срещах хора, интервюирах ги и ги снимах, докато носеха бели маски.
Същността на проекта е да покаже, че мъжете могат да бъдат нежни и емоционални без осъждане. За мен е изключително важно да предам, че мъжете също са хора и имат свои собствени чувства.
Проектът произтича и от личен интерес. Не можех да говоря открито за себе си, затова реших да интервюирам други мъже. Работейки с хора и слушайки техните житейски истории, аз се справях със собствените си проблеми, които преди това не съм си позволявал да обмислям.
Какво представлява маската?
Маската символизира защита и позволява на хората да говорят открито за много важни въпроси. Представлява надежда за бъдеще, в което маските няма да са необходими.
Как намерихте темите си за този проект?
Най-завладяващите теми бяха тези, които срещах в ежедневието. Приближих се до хората в метрото и кафенетата, представих се и ги поканих да споделят своите любовни преживявания и първите си преживявания.
Също така направих профил в Tinder, където отправих призив към потенциални субекти и се свързах с други чрез Instagram. Но най-впечатляващите срещи бяха на улицата, тъй като те ми позволиха да заснема моментна снимка на различни хора от всички сфери на живота.
Кои бяха някои от най-изненадващите или емоционални моменти, които срещнахте по време на проекта?
Снимах мъж, който тежеше около 150 килограма. Беше много нервен, когато пристигна, но след снимките видях очите му да светят от щастие. Най-накрая се почувства приет и успя да изрази емоциите си без осъждане. Беше наистина прекрасно.
С какво се различава този нов проект и как мислите, че културният контекст на Франция, в сравнение с Русия, е повлиял на начина, по който вашите субекти изразяват своята идентичност?
В предишния ми проект се фокусирах повече върху по-младите мъже. Този нов проект обаче включва различни хора. За мен придоби по-социален аспект. Най-младият участник беше на 18, а най-възрастният на 75.
Във Франция има още много работа по отношение на проблеми като расизма, хомофобията и СПИН стигмата. blockquote>Бях изненадан да открия, че въпреки че смятах, че Франция ще бъде по-либерална и по-добра в някои аспекти, открих, че много теми тук все още са много табу. Например, срещнах млад мъж, който беше отречен от баща си, когато се обяви за гей.
Мислех, че такива проблеми съществуват само в Русия, но разбрах, че има още много работа за вършене във Франция по отношение на въпроси като расизъм, хомофобия и стигма срещу СПИН. Все още има дълъг път.
Как се надявате, че вашата работа ще допринесе за разговорите по тези теми?
Беше много важно за да покажа, започвайки с първата си книга, че много млади хора и техните родители биха могли да направят по-малко грешки, ако знаеха по-рано за тези проблеми. Много теми все още са табу и когато се сблъскат с тях, хората често не знаят как да реагират или да се държат.
Бях особено развълнуван от писма от родители, благодарни, че отговорихте на горенето им въпроси и им позволява да говорят на същия език с децата си.
Виждате това чрез откровени интервюта и преживяванията на 50 различни мъже на различна възраст, местоживеене и сексуална ориентация във Франция. Помага ви да сравнявате и да разсъждавате върху тези въпроси. Това е пътуване към разбиране на себе си, научаване на теми, които все още систематично се избягват, но с които всеки се сблъсква. От решаващо значение е да обсъдите тези въпроси.
Продължавам да получавам благодарствени бележки от читатели по целия свят. Казват ми, че първата ми книга им е помогнала да разберат себе си по-добре и да приемат своята сексуалност. Бях особено развълнуван от писма от родители, благодарни, че отговорихте на техните горещи въпроси и им позволихте да говорят на един език с децата си.
Какво предстои за вас като художник?
Планирам да изследвам държава по страна, преминавайки към платформи като Америка, Африка и избирайки държави със значителни системни проблеми, за да се справя с тези теми. Надявам се в бъдеще да нямаме нужда от маски. Засега маската служи като метафора и филтър, през който мъжете могат да бъдат честни и нежни.
Предстоящата изложба на Влад Зорин в галерия Upsilon London ще продължи от 20 ноември до 14 декември 2024 г.
strong>
Отидете на преките пътища за достъпност