Зад маската: Запознайте се с руския фотограф в изгнание, улавящ мъжествеността в нова светлина

След като първата му книга даде глас на млади съветски мъже, които се ориентират в своята половост в репресивна среда, Влад Зорин в този момент насочва еротичния си обектив към Франция.

Преди две години роденият в Русия фотограф Влад Зорин измина на автостоп 1000 км из Франция, срещайки разнообразни мъже от всички сфери на живота и документирайки техните истории за обич и половост посредством изявленията и интимни портрети.

p> Неговите пътувания кулминираха в „ With Love From France “, най-новият му план, който съставлява нова галерия, предавана в изложба Upsilon в Лондон този септември.

Торбата идва по петите на бягството му от Русия през 2022 година Зорин избяга от родината си, страхувайки се за сигурността си след реакцията от неговата спорна антивоенна галерия „ Мека мощ “, която показа провокативни фотоси и видеоклипове на мъже, които мастурбират с пластмасови резервоари играчки. Той се организира единствено на един хвърлей от Кремъл.

Последният му план е продължение на основополагащия му " " , който изследва сходни тематики за мъжката накърнимост, страст и половост в родната му страна.

„ Не можех да приказвам намерено за себе си, по тази причина взех решение да интервюирам други мъже. Работейки с хора и слушайки техните житейски истории, се оправих със личните си проблеми, които преди не си бях разрешавал да обмисля “, споделя Зорин пред Euronews Culture.

Заедно със Зорин се задълбочихме в новата книга, с цел да обсъдим хората, които срещна по пътя си, и въздействието, което се надява работата му да има върху публиката.

Euronews Култура: Разкажете ни повече за С обич от Франция.

Влад Зорин : С обич от Франция е продължение на първия ми план С обич от Русия, където изследвах сексуалността на съветските мъже. След като избягах от Русия и открих леговище във Франция, желаех да схвана по-добре и да проучвам манталитета на моя нов дом. Пътувах през разнообразни райони на Франция, срещах хора, интервюирах ги и ги снимах, до момента в който носеха бели маски.

Същността на плана е да покаже, че мъжете могат да бъдат нежни и прочувствени без наказание. За мен е извънредно значимо да предам, че мъжете също са хора и имат свои лични усеща.

Проектът произтича и от персонален интерес. Не можех да приказвам намерено за себе си, по тази причина взех решение да интервюирам други мъже. Работейки с хора и слушайки техните житейски истории, аз се справях със личните си проблеми, които преди този момент не съм си разрешавал да премислям.

Какво съставлява маската?

Маската символизира отбрана и разрешава на хората да приказват намерено за доста значими въпроси. Представлява вяра за бъдеще, в което маските няма да са нужни.

Как намерихте тематиките си за този план?

Най-завладяващите тематики бяха тези, които срещах в всекидневието. Приближих се до хората в метрото и кафенетата, показах се и ги поканих да споделят своите любовни прекарвания и първите си прекарвания.

Също по този начин направих профил в Tinder, където насочих апел към евентуални субекти и се свързах с други посредством Instagram. Но най-впечатляващите срещи бяха на улицата, защото те ми разрешиха да снима моментна фотография на разнообразни хора от всички сфери на живота.

Кои бяха някои от най-изненадващите или прочувствени моменти, които срещнахте по време на плана?

Снимах мъж, който тежеше към 150 кг. Беше доста нервозен, когато дойде, само че след фотосите видях очите му да светят от благополучие. Най-накрая се почувства признат и съумя да изрази страстите си без наказание. Беше в действителност прелестно.

С какво се разграничава този нов план и по какъв начин мислите, че културният подтекст на Франция, спрямо Русия, е повлиял на метода, по който вашите субекти показват своята еднаквост?

В предходния ми план се концентрирах повече върху по-младите мъже. Този нов план обаче включва разнообразни хора. За мен закупи по-социален аспект. Най-младият участник беше на 18, а най-възрастният на 75.

Във Франция има още доста работа във връзка с проблеми като расизма, хомофобията и СПИН стигмата.

Бях сюрпризиран да открия, че макар че смятах, че Франция ще бъде по-либерална и по-добра в някои аспекти, открих, че доста тематики тук към момента са доста табу. Например, срещнах млад мъж, който беше непризнат от татко си, когато се разгласи за гей.

Мислех, че такива проблеми съществуват единствено в Русия, само че разбрах, че има още доста работа за извършване във Франция във връзка с въпроси като расизъм, хомофобия и стигма против СПИН. Все още има дълъг път.

Как се надявате, че вашата работа ще способства за диалозите по тези тематики?

Беше доста значимо с цел да покажа, започвайки с първата си книга, че доста младежи и техните родители биха могли да създадат по-малко неточности, в случай че знаеха по-рано за тези проблеми. Много тематики към момента са табу и когато се сблъскат с тях, хората постоянно не знаят по какъв начин да реагират или да се държат.

Бях изключително разчувствуван от писма от родители, признателни, че отговорихте на горенето им въпроси и им разрешава да приказват на същия език с децата си.

Виждате това посредством откровени изявленията и прекарванията на 50 разнообразни мъже на друга възраст, местоживеене и полова ориентировка във Франция. Помага ви да сравнявате и да разсъждавате върху тези въпроси. Това е пътешестване към схващане на себе си, научаване на тематики, които към момента систематично се заобикалят, само че с които всеки се сблъсква. От решаващо значение е да обсъдите тези въпроси.

Продължавам да получавам благодарствени бележки от читатели по целия свят. Казват ми, че първата ми книга им е помогнала да схванат себе си по-добре и да одобряват своята половост. Бях изключително разчувствуван от писма от родители, признателни, че отговорихте на техните горещи въпроси и им позволихте да приказват на един език с децата си.

Какво следва за вас като художник?

Планирам да проучвам страна по страна, преминавайки към платформи като Америка, Африка и избирайки страни със обилни систематични проблеми, с цел да се оправя с тези тематики. Надявам се в бъдеще да нямаме потребност от маски. Засега маската служи като метафора и филтър, през който мъжете могат да бъдат почтени и нежни.

Предстоящата галерия на Влад Зорин в изложба Upsilon London ще продължи от 20 ноември до 14 декември 2024 година

strong>

Отидете на директните пътища за достъпност

Източник: euronews.com